Български
English
Руский
Копривщица
Град  Копривщица е разположен в Средна гора, на 110 км от София, и 90 км от Пловдив. През 1952 г. е обявен за единствения град музей в страната, а от 1971 г. е архитектурен и исторически резерват, разполагащ с 388 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници.

Според една от многобройните легенди за създаването на града тях мястото, където се намира Копривщица, било много плодородно и често там почивали кервани и стада с овчарите си. На това място се заселил старобългарски род със своите стада – така наречените „Жупа” - и така било поставено началото на Копривщица. Според друга легенда Копривщица е основана от „болярката от Рила”, която се заселила в местността с добитъка си и помолила османския султан да я обяви за владетелка на Копривщица. Той й дал ферман, с който селото получило големи привилегии. В него султанът нарекъл Копривщица „Женска поляна” – така по-късно османците наричали Копривщица.  Според историческите данни Копривщица е създадена в края на Второто българско царство (края на XIV в.).
В периода от 1793 до 1810 г. Копривщица е опожарявана три пъти. След третия палеж селището е почти изцяло унищожено и тогава започва изграждането на днешна Копривщица. Новото селище постепенно нараства, местното население от търговци и занаятчии се замогва и благоустроява града.
Копривщица винаги е будила интерес със своето историческо минало, свързано с икономическия и културния възход на българския народ през епохата на Възраждането (XVIII – XIX в.).
Архитектурата на Копривщица е свързана с цялостното историческо развитие на българската възрожденска архитектура, запазена и до днес. През 1956 г. в Копривщица се създава Дирекция на музеите с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града. Сред музеите и местните забележителности са Ослековата къща, Лютовата къща, музей „Тодор Каблешков”, музей „Димчо Дебелянов”, музей „Георги Бенковски”, музей „Любен Каравелов”. 

Ослековата къща е строена през 1856 г. за богатия копривщенски търговец Ненчо Ослеков. Интерес представлява богатата стенописна украса и битовата наредба, даващи представа за живота на богатото копривщенско семейство през XIX в. Музейната експозиция включва уникални предмети и накити, женски и мъжки носии, колекция от шити копривщенски кенета (шити дантели) и плетени чорапи.

Сградата на етнографски музей „Лютова къща”, известна още като Топаловата къща, е строена през 1854 г. за семейството на заможния копривщенски бегликчия (събирач на данък) Стефан Топалов, а впоследствие е продадена на богатия копривщенски търговец Петко Лютов. В приземния й етаж са показани автентични копривщенски плъсти (тъкани от непредена вълна). На втория етаж е представена композиция със съчетание на стенопис и дърворезба. Шадраван с розова вода оросява въздуха в горния салон. В гостната стая са изложени копривщенски кенета и женска рокля, които пресъздават традиционната битова обстановка.
Къща музей „Тодор Каблешков” е построена през 1845 г. в пловдивски стил. През 1932 г. в нея е открит първият музей в Копривщица, а от 1954 г., като роден дом на революционера Тодор Каблешков (1851 г. – 1876 г.) е превърната в самостоятелен музей, носещ името му. Музейната експозиция на първия етаж отразява автентичната битова обстановка, в която е живяло многобройното семейство на бащата на Тодор Каблешков - чорбаджи Лулчо Каблешков. Тук са работната стая на жените, кухнята, одаята и родната стая на Тодор. Последната експозиция от 2005 г., представена в Каблешковата къща, показва бита на богатите копривщенски чорбаджии. Сред музейните експонати са учебниците на Каблешков, двете негови пушки, оригиналната му шапка като началник на железопътна станция Белово и недовършеният превод на романа „Граф Монте Кристо”.

Друга интересна къща музей е родната къща на големия български поет Димчо Дебелянов (1887 г. – 1916 г.). Построена е през 1830 г. Музейната експозиция проследява краткия житейски и творчески път на поета и включва неговата люлка, личните му вещи от фронта, ръкописи, снимки и др. В двора на къщата е популярната скулптура, олицетворяваща вечно чакащата майка, приседнала на прага на копривщенската порта. Всяка година през месец август в двора на къщата -музей се провежда традиционна Дебелянова вечер, на която се събират стотици почитатели на Дебеляновото творчество, поети и музиканти.
Не подминавайте и родния дом на Гаврил Груев Хлътев (1843 г. – 1876 г.), апостолът на Априлското въстание от 1876 г., известен с псевдонима си Георги Бенковски. Къщата е построена през 1831 г. През 1966 г. е ремонтирана и превърната в музей. Сред най-интересните музейни предмети е оригиналната пушка на Бенковски, с която се сражава по време на въстанието, черешовото топче, въстаническа униформа и знамето на IV революционен окръг. Експозицията включва и богат снимков материал. Недалеч от къщата, върху скалите, се издига паметникът на революционера, изграден през 1976 г.

Друга интересна забележителност на града е и къщата музей „Любен Каравелов”, която ще намерите недалеч от река Тополница - роден дом на двамата видни копривщенци – братята Любен (1835 г. – 1879 г.) и Петко (1843 г. – 1903 г.) Каравелови - единият публицист, писател и революционер, а другият министър-председател, министър на финансите, един от първостроителите на съвременна България. Къщата е национален архитектурен паметник. Централно място заема печатарската машина и първите печатни творби на Каравелов. Интересен експонат е и диканята (селскостопански инструмент с кремъци, използван при вършитба. Експозицията показва битова обстановка и оригинални предмети, използвани от семейството, както и трите периода от живота на Любен Каравелов - пребиваването му в Русия, Сърбия и Букурещ.
На втория етаж в лятната къща са изложени лични вещи и снимков материал от живота и дейността на държавника Петко Каравелов. В двора се намира старата круша, засадена от писателя през 1854 г., обявена за защитена природна забележителност.

Интерес представлява и църквата „Свето Успение Богородично”, съградена през 1817 г. на мястото на стар храм. Забележителна е с дърворезбата по владишкия трон и амвона и с автентичните икони.
Интересен паметник на църковната архитектура в Копривщица е и храмът „Св. Николай”, строен през 1842-1843 г. Храмът впечатлява със стенописните изображения на библейски сюжети.
В града освен старите къщи и прекрасната природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Характерна украса за копривщенската чешма са розети от шестоъгълни звезди, шнурови ленти, изображения на водни животни, цветя и др. Едни от най-старите чешми са Беневската и Чалъковата.

Друга забележителност са копривщенските мостове. Много са сводестите каменни мостове, издигнати над малките рекички и дерета, които се вливат в р. Тополница. Най-популярен е „Калъчевият мост”, известен и с името „Първата пушка”. Тук през 1876 г. е прозвучал първият изстрел, който дал началото на Априлското въстание на българите, борещи се за освобождение от османско владичество.

 

Всички права запазени © PLOVDIVTOUR 2013