Български
English
Руский
Мелник
Мелник е най-малкият град в България и един от най-атрактивните за посещение. Градчето привлича с уникалната си и красива природа, исторически забележителности и архитектурни паметници и прочутото мелнишко вино.
Градчето с население едва 300 души, се намира в Югозападна България, в планински район на 437 м надм. височина. През него протича малката Мелнишка ръка, която е приток на Струма.
Любителите на пешеходния туризъм могат да преминат през директния маршрут, който минава през красиви и живописни меса и стига до Мелнишките пирамиди. Градчето е изходна база за хижите Пирин и Малина.
 
Не се знае със сигурност кога бил основан градът, но първите писмени източници, в които се споменава са от 11-ти век.
През 1215 год. Мелник е бил столица на независимо феодално княжество, управлявано от Деспот Алексий Слав. Останки от неговата крепост са запазени и до днес, близо до града.
Пред периода на Османското владичество в града започва да се развива вино- и тютюнопроизводството. Мелнишкото вино се изнася в цяла Европа, най-вече в Англия и Австрия. Прочута била фамилията Кордопулос като най-голям производител на вино. Къщата на това семейство е запазена и днес е една от най-големите атракции на града. В периода на Възраждането градът е бил многолюден. В него са действали повече от 70 църкви, 3 мъжки и 1 женски училища, в околността е имало 4 манастира. Градът е бил известен и с богатата си за времето библиотека.
В края на 19-ти век градът започва да запада. Жителите се местят в Горна Джумая /днес Благоевград/, Сяр и в цяла България. Мелник е освободен от османска власт през 1912 год. от четата на Яне Сандански. Голяма част от града е била опожарена. През 1968 год. градът е обявен за град-музей. Основен поминък на днешното население е винопроизводството, тютюнопроизводството и туризма.
 
Ако сте в Мелник, не пропускайте да посетите многобройните забележителности на града:
 
Мелнишките пирамиди са официално обявени за природна забележителност. Те са уникално природно образувание. Според специалисти са създадени при ерозия на глинена поцчва. Мелнишките пирамиди са в процес на оформление и външният им вид и форма се променят с течение на времето. Освен пирамидална форма, някои от тях имат форма на конуси, игли, гъби и др. Височината им достига 100 м.
 
 
Кордопулова къща – построена е през 1754 год. Принадлежала е на богатото гръцко семейство Кордопулос. Последният представител на рода Манолис е загинал по време на Баканската война. През 1912 год Манолис осигурява убежище на Яне Сандански. Днес посетителите на къщата могат да видят и дори да влязат в тайното място, където се е крил Яне Сандански и негови сподвижници.
След смъртта на Манолис къщата се наследява от Агнеса, която е била сестра или прислужница на Кордопулос. Тя се омъжва за Георги Цинцар и оттук къщата става известна като Цинцаровата къща. Семейството няма деца и осиновява племенника си Гавраил. През 70-те години на 20-ти век къщата е възстановена и реставрирана. Днес тя е частен музей на Никола Парпалев – син на Гавраил.
 
Това е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, посещава се от над 30 000 туристи на година. Къщата е на 4 етажа, два от които са от камък. Най-впечатляващото в тази уникална къща е винарската изба със 150-метров подземен тунел за съхраняване на вино, който е издълбан в скалата и побира до 300 тона вино. Тунелът има специални канали и вентилационни системи за адекватното съхраняване на виното. Посетителите дори могат да да минат през този „винен лабиринт” и да видят най-голямата бъчва, която побира 12,5 тона вино. Подземните коридори са тесни, а стените на тунела са покрити със залепени монети. Според разпространено поверие, ако човек си намисли желание, трябва да залепи монета на стената. Ако монетата не падне, желанието ще се сбъдне. Освен с винарската изба, къщата впечатлява и с богатия си интериор. На горните етажи могат да се видят добре съхранени старинни мебели. В главната зала има 12 прозорци от венецианско стъкло, изрисувани стени, долапи и дърворезби.
Кордопуловата къща е включена в 100-те национални исторически обекта.
 
Пашовата къща – е построена през 1815 год.. Днес в ня се помещава градския исторически музей. Приземният етаж е изграден от камък. На него е представен основният поминък на град Мелник – винопроизводството от мелнишко грозде. В музея са представени експонати, които отразяват живота и бита на града през различни исторически епохи.
 
Църквата „Св.Никола” – Митрополитската църква „Св.Никола” се намира близо до града на хълма Свети Никола. Днес е запазена само изтоцчната стена на църквата и някои останки от интериора. Оригиналната църква е представлявала 3-корабна 3-абсидна базилика с 3 предверия от източен тип. Днес са запазени част от стенописите, които са с изключително висока художествена стойност. Част от стенописите днес се съхраняват в Археологически музей –София.
 
Църква „Св.Антоний” е разположена на около 10 минути пеша от центъра на Мелник. Построена е през 1765 год. Според легендата патронът на храа Свети Антаний лекувал душевно болни. Тук са били лекувани психично болните, затова и днес може да се види запазен ствол с железни вериги, с които са били вързвани буйстващите. В средата на храма има плоча с двуглав орел на Патриаршията. Такива плочи били поставяни само там, където лечебните свойства са особено силни. Уникални са стенописите и най-вече иконостасът на църквата. Изписана е с цветя, херувими, ангели и серафими.
 
Турски конак – през периода на османското нашествие Мелник е бил голям административен център. Имало е турска казарма, която е извършвала своите административни функции в т.нар. турски конак. Думата „конак” от турски означава къща на голям турчин или бивак за спиране и нощуване, или полицейско управление. В този период мелнишкият върховен представител на турската власт, е бил в конака, откъдето е управлявал града. Тази сграда днес се помещава в центъра на града.
 
Крепост на деспот Слав – Деспот Алксий Слав е самостоятелен български владетел през 12-13 век и произхожда от династия Асеневци. Под негова власт са бил много планински крепости, Централни и Западни Родопи, както и голяма част от Източна Македония на изток от река Струма. През 1211 год. деспот Слав завладява крепостта на Мелник и премества столицата си от Цепин в Мелник. Тук той дори имал свой собствен кралски съд. Това е период на икономически и културен подем на града. Днес могат да се видят само останки от крепостта на деспот Слав. Намира се на хълм Свети Никола, близо до Мелник.
 
Болярската /Византийска/ къща е разположена в източната част на града, на 10 минути от центъра. Това е най-старата запазена византийска къща на територията на Балканския полуостров. Построена е през 13 в., когато Мелник  бил столица на княжеството на деспот Слав като негова резиденция. Къщата е заемала най-важната стратегическа позиция в първото ниво на отбраната на цялата крепост и е играела ролята на ядро и централна зона на външния град. През късното Средновековие къщата е била най-богато обзаведената жилищна сграда в региона. Вътрешният двор е бил облицован с мраморни плочи, имало е фонтани с мраморни статуи, залите и стаите са били с мозаечни подове. Стъклата и стените са били покрити със стенописи. Къщата е била обитаема до началото на 20-ти век. Днес от нея са останали само внушителни руини. При археологическите разкопки са били разкрити стопанска постройка, водохранилище и малка църква от 13-ти век.
 
Манастир „Св.Богородице Спилеотиса” - построен е в началото на 13-ти век по заповед на деспот Слав. Манастирът е един от най-ранните образци за типично манастирско строителство от началото на 13-ти век. Представлява част от крепостта на деспот Слав и е бил самостоятелно укрепено ядро във второто ниво на отбранителната система. Според останките манастирът е имал класическа схема за канонична структура на средновековните манастири – монашески килии, трапезария, игуменарница, зала за гости, библиотека, защитна кула. Имало е две църкви  и гробищен параклис. Днес манастирът е частично действащ.  Намира се сред красивите пейзажи в източната част на възвишението Св.Никола, на юг о Мелник.
Всички права запазени © PLOVDIVTOUR 2013