Български
English
Руский
Созопол
Созо̀пол е град в Югоизточна България на Черно море. Той е разположен на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския залив. Населението на града е 4317 души.
В акваторията на Созополския залив се намират остров Свети Иван и разположеният до него малък остров Свети Петър.
Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Най-ранното селище в района възникнало в края на 5 век пр.н.е.  Първоначално там се заселели рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид. Селището продължило да се развива и през раннобронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. Според Херодот районът на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни в древността като опитни рудари, те поддържали търговски връзки с целия Егейски свят. От това време в Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване.
През 620 г. пв.н.е. изселници от големия гръцки град на малоазийския бряг Милет основават на мястото на тракийското селище гръцка колония с името Антеа. Колонията се разраства и полисът, преименуван по-късно в Аполония, израства като важен търговски и пристанищен център в Черно море. Полисът поддържа активни връзки с големите центрове на Гърция Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска. островите Родос, Хиос, Лесбос, Египет и други. От края на 6 в. пр.н.е. Аполония започва да сече собствени монети. Значението на активната търговия по море и корабоплаването обуславя и приемането на котвата като емблема на полиса, сечена и върху монетите.
Освен стратегическото си значение, Анхиало е богато и на подводни залежи на сол. За активния добив на сол още в Античността сочат промените по морското дъно в залива.
Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон.
Сред разделянето на Римската империя  регионът на днешния Созопол влиза в пределите на Източната Римска империя. По времето на император Анастасий (491-518) около града са изградени крепостни стени, използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Градът от 4 век важна крепост в хинтерланда на Константинопол, разположена на крайморския път Виа Понкита.
През 812 година, при управлението на българския хан Крум Созопол влиза в пределите на България, но подобно на останалите черноморски градове, често се връща във византийско владение, като за последно е завладян от Тодор Светослав. През средните векове запазва статута си на областен и епископален град.
През XVII век Созопол често е обект на пиратски набези (предимно от запорожки казаци). През 1629 година всички манастири и църкви в града са опожарени и унищожени от турците. В резултат от опустошенията Созопол отстъпва водещата си роля в региона.
След подписването на Одринския мирен договор Созопол е върнат на Османската империя, a част от населението напуска града с оттеглящите се руски войски.
От XVIII и XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи архитектурния облик на днешен Созопол. Старинните икони и дървени иконостаси представляват най-добрите постижения на художествените занаяти от онова време.
След антигръцките погроми в България през 1906 г., са затворени и отчуждени гръцките църкви и училище а седалището на епархията е преместено във Василико и по-късно в Истанбул. През 1906 година Созопол напускат и 1045 гърци, които се заселват предимно в Тесалия.
Част от гръцкото население на Созопол, което се изселва през 30-те години на XX век основава днешното гръцко село Созополи.
През 1974 година старият град е превърнат в Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол.

Всички права запазени © PLOVDIVTOUR 2013