Български
English
Руский
Шипка
 Националният парк-музей Шипка се намира на старопланинския връх Шипка (1326 м), на 28 км от Казанлък и на 22 км от Габрово. Паркът обхваща 26 паметника, възстановените позиции, батареи и землянки на бранителите на прохода Шипка по време на Руско-турската война от 1877 - 78 г. Паметникът на свободата е най-големият сред паметниците в парка. Неговият силует наподобява средновековна българска крепост и се вижда от десетки километри. Построен е от доброволните дарения на целия български народ и е открит на 26 август 1934 г. Висок е 31,5 м, а до него водят 890 стъпала. Голям бронзов лъв – символ на българската държава - пази входа на паметника. На останалите три страни на сградата са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета при защитата на прохода. На приземния етаж под мраморен саркофаг лежат костите на бранители на Шипка. Саркофагът е положен върху четири лежащи каменни лъва, а пред него като на пост са поставени статуите на един български опълченец и един руски войник. На останалите седем етажа от музея са изложени лични вещи на войниците и опълченците, медали, снимки, оръжие и документи, свързани с боевете при Шипка. Тук се пази и копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение. От последната площадка на Паметника на свободата се открива красива панорамна гледка към околността.
 
В парк-музея се продават информационни материали и сувенири. Предлагат се също транспорт и пешеходни екскурзии до обектите в парка.
 
Руско-турската война от 1877-1878 г. се води между Османската империя и Русия. На страната на Русия участие вземат и Сърбия, Черна гора и Румъния, както и Българското опълчение и Лейбгвардейският финландски полк. Войната приключва с победа на Русия и сключване на Санстефанския мирен договор, по-късно обезсилен и заменен от Берлинския договор. Тази война е наречена Освободителна. Тя носи пълна независимост за Сърбия, Румъния и Черна гора, а част от България е обявена за васално княжество. Другата част от България остава в границите на империята като автономна област Източна Румелия. През есента на 1885 г. Източна Румелия се обединява с Княжество България.
Всички права запазени © PLOVDIVTOUR 2013