Български
English
Руский
България
България
ГЕОГРАФСКО  ПОЛОЖЕНИЕ
 
България се намира в Югоизточна Европа, в североизточната част на Балканския полуостров. Тя е европейска, балканска, черноморска и дунавска страна. Това географско положение я поставя на кръстопътя между Европа, Азия и Африка. 

Страната попада в южната част на умерения климатичен пояс с влияние на субтропика. Положението й на прехода между два климатични пояса се отразява върху климата, почвите, растителността и животинския свят. Всички те се характеризират с голямо разнообразие. Официалното часово време в България е източноевропейско, което е с 2 часа напред от времето по Гринуич. Влияние върху територията на страната оказват Черно море и Средиземно море. Река Дунав има значение за страната с водните ресурси и богатото видово разнообразие. Благоприятното природно географско положение на България създава отлични предпоставки за развитието на туризма.

Общата дължина на българските граници е 2245 км. На север България граничи с Румъния, на изток – с Черно море, на юг – с Турция и Гърция, и на запад – с Македония и Сърбия. Разстоянията между София и столиците на съседните балкански държави са: Скопие – 239 км, Белград – 374 км, Букурещ – 395 км, Атина – 837 км, Анкара – 1012 км.
 
ПРИРОДА
 
Територията на България се характеризира с разнообразен релеф, който съчетава низини, равнини, хълмисти и платовидни земи, речни долини, котловини и разнообразни по височина планини. Около Средната надморска височина е 467 м, която като цяло се понижава от юг на север и от запад на изток.  
В централната част на страната е разположена Стара планина с най-висок връх Ботев (2376 м). На юг от Стара планина се намират Задбалканските котловини и Средногорието. Най-обширна от Задбалканските котловини е Софийската, в която е разположена и българската столица – гр. София.
Между Предбалкана и р. Дунав е разположена Дунавската равнина с площ от около 31 хил. км2. На юг от столицата София се издига планината Витоша с най-висок връх - Черни връх (2290 м).
Най-високите български планини Рила и Пирин са разположени на изток от долината на р. Струма. В Рила се издигат 31 върха с височина над 2600 м. Там се намира и най-високият връх на Балканския полуостров -  Мусала (2925 м).
В Пирин се издигат 33 върха с височина над 2600 м. Там се намира връх Вихрен (2914 м) – вторият по височина връх в България и третият на Балканския полуостров. На изток от долината на р. Места и Рила са разположени Родопите. В тях се издигат 11 върха с надморска височина над 2000 м. Най-висок връх в Родопите е Голям Перелик (2191 м).
Между Средногорието, Рила, Родопите и Черно море се намират Горнотракийската низина. Най-източните части на страната се заемат от българското Черноморско крайбрежие, на което са разположени обширните плажови ивици, привличащи наши и чуждестранни туристи.

КЛИМАТ

България е разположена в умерените географски ширини и климатът й е благоприятен за развитие на различни видове туризъм. Средната годишна продължителност на слънчевото греене е около 2500 ч. Средната годишна температура на страната е между 10° и 14°С. Валежите са неравномерно разпределени по територията на страната. Средногодишните валежи се изменят в широки граници - от 500-550 мм (Дунавската равнина и Горнотракийската низина) до 1000-1400 мм във високопланинските райони. В България ежегодно се формира снежна покривка. Тя не е постоянна и показва значителни изменения в хоризонтална и вертикална посока. В ниските части на страната снежната покривка се задържа в периода декември-март, а по Черноморското крайбрежие и земите на юг от Стара планина тя се проявява в периода януари-февруари. Продължителна и дебела снежна покривка се формира в планинските и високопланинските райони. В районите с н.в. 1000-1500 м тя има трайност 4-5 месеца, а над 2000м - от 7 до 9 месеца. 

МИНЕРАЛНИ ВОДИ

Територията на България е богата на минерални води. В зависимост от термичното ниво минералните извори се поделят на:  хладни (с температура до 20°С);  топли (от 20-37°С);  горещи (с температура над 37°С).  Хладните минерални извори са пръснати по цялата територия на страната - Наречен (Асеновградско), Шипково (Троянско), Овча купел (София), Смочан (Ловешко), Вонеща вода (Велико Търново), Меричлери (Димитровград) и др. Топлите води съставляват по-голямата част от минералните води в България. С най-висока температура е минералният извор при Сапарева баня, като това е единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан (103ºС). По-известни термални извори в Стара планина са при Вършец, Бързия, Монтана, Лакатник, Банкя, Горна баня, Княжево, София, Панчарево,  Стрелча (40°С), Хисаря (49,5°С), Баня (51,1°С), Павел баня (54,6°С), Старозагорски бани (45,8°С), Сандански,  Добринище (43°С) и с. Елешница (56°С). В България най-широко разпространение имат азотните термални води - изворите при Сапарева баня, Симитли, Наречен, Момин проход и др.

РЕКИ и ЕЗЕРА

Поради малката територия и близостта до р. Дунав и Черно море, както и заради Стара планина и близостта до Егейско море са предпоставка за образуване на къси речни артерии и малки речни системи. Река Искър е най-дългата река в България (368 км), която се влива в р. Дунав и извира от Рила планина. Други големи реки, вливащи се в р. Дунав, са Лом, Огоста, Вит, Осъм, Янтра. Директно вливащите се в Черно море реки събират водите си от най-източните части на Дунавската равнина, Предбалкана, Стара планина и Странджа. Това са Батовска, Девня, Провадийска, Камчия, Двойница, Факийска, Изворска, Ропотамо, Дяволска, Караагач, Велека и Резовска. Най-голямата българска река в обсега на Егейския отточен басейн е р. Марица (дълга 321 км и с площ 21084 км²). Други големи реки са Арда, Тунджа, Места, Струма.

Естествените езера (крайморски, ледникови, карстови, свлачищни, крайречни и тектонски) в България са разположени по Черноморското крайбрежие и р. Дунав и във високопланинските части на Рила, Пирин. Ледниковите езера са образувани в резултат от дейността на ледниците през кватернера в Рила и Пирин. Наброяват около 260 езера. Заемат дъната на циркусите, циркусните тераси и трогови долини и са разположени на височина 2000-2600 м. Най-високо разположено е Горното Полежанско езеро в Пирин (2710 м н.в.), а най-ниско е разположено езерото Локвата (1858 м н.в.). По-известни езера в Рила са Седемте езера, Маричините, Урдините, Рибните и др., а в Пирин - Василашките, Поповите, Влахинските, Бъндеришките и др. От крайречните езера и блата единственото по-значително езеро е Сребърна (ЮНЕСКО). 

Калолечебни находища има при Шабленската тузла, Тузлата, Варненското езеро, Поморие, Атанасовското езеро и яз. “Мандра”, а торфени находища има при яз. „Батак” (Родопите), с. Байкалско (Конявската планина), гр. Стралджа (Среднотунджанското поречие),  Варненското езеро, с. Садово (Горнотракийската низина). Изворни находища на лечебна кал има при с. Марикостиново (Санданско-Петричката котловина) и гр. Баня (Карловската котловина), а изкуствени пелоиди при Овча купел (гр. София), гр. Велинград, гр. Асеновград, Сливенските бани, Старозагорските бани, Хасковските бани, гр. Сапарева баня, гр. Благоевград, гр. Хисаря, гр. Павел баня, гр. Поморие, гр. Приморско, к.к. „Албена”, к.к. „Слънчев бряг”, гр. Бургас и т.н.
Благоприятеният климат и красивата природа са предпоставка за развитието на 142 курорта, от които 28 морски,  56 планински климатични, 58 балнеолечебни, както и на множество балнеолечебни и СПА центрове.
Почвеното раз­но­об­ра­зие на стра­на­та е го­ля­мо. 

РАСТИТЕЛЕН и ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

По биологично разнообразие България е на второ място в Европа. Растенията наброяват над 12 360 ви­да, като от тях 3700 ви­да са вис­ши. В Червената книга на България са включени 763 вида. Като лечебни са регистрирани около 750 растения, като 70% от тях представляват стопански ценни видове и страната изнася около 15 хил. тона билки годишно. Горският фонд възлиза на около 4.0 млн. ха. Това представлява 36.85% от територията на страната. От лис­то­пад­ни­те ши­ро­ко­лис­т­ни го­ри най-раз­п­рос­т­ра­не­ни са дъ­бо­ви­те и бу­ко­ви­те го­ри. Дъбовите гори са раз­п­рос­т­ра­не­ни в те­ри­то­ри­ите с над­мор­с­ка ви­со­чи­на до 1000 м, докато бу­ко­ви го­ри има пре­дим­но в сред­ноп­ла­нин­с­кия по­яс на стра­на­та. В дол­ни­те те­че­ния на ре­ки­те Ба­то­ва, Кам­чия, Ро­по­та­мо и Ве­ле­ка са раз­ви­ти лон­го­зи. Ес­тес­т­ве­ни­те иг­ло­лис­т­ни го­ри са раз­п­рос­т­ра­не­ни в териториите до 2200 м н.в. Най-голямо разпространение имат в Родопите. Те се със­то­ят пре­дим­но от смърч, ела и бял бор. В Сла­вян­ка и Пи­рин рас­те чер­на­та му­ра, а в Сред­на Ста­ра пла­ни­на, За­пад­ни­те Ро­до­пи, Сре­ден Пи­рин, Ри­ла и Ви­то­ша – бя­ла­та му­ра.
В Бъл­га­рия са разпространени 27 хил. вида пред­с­та­ви­те­ли на без­г­ръб­нач­на­та фа­уна, а гръб­нач­ни­те са представени от над 750 вида, от които 397 ви­да пти­ци, 207 сладководни и черноморски ви­да ри­би­,  94 ви­да бо­зайни­ци­, 52 ви­да зем­но­вод­ни­ и вле­чу­ги. В страната се обособяват седем зоогеографски района. Четири се включват в Средиземноморската подобласт, а три в Евросибирската подобласт. В стра­на­та са разпространени ев­ро­пейс­ки, ев­ро­си­бир­с­ки и средиземноморски ви­до­ве, като в ра­йо­ни­те със сре­ди­зем­но­морско кли­ма­тич­но вли­яние се сре­щат и мно­го ре­лик­т­ни ви­до­ве. Пещер­на­та фа­уна на Бъл­га­рия наброява над 100 ви­да. Черно море със своите рибни запаси е обект на спортен и промишлен риболов.
В страната са създадени 3 национални – Пирин (ЮНЕСКО), Рила, Централен Балкан, и 11 природни парка – Беласица, Българка, Витоша, Врачански Балкан, Златни пясъци, Персина, Рилски манастир, Русенски Лом, Сините камъни, Странджа и Шуменско плато.



 

Всички права запазени © PLOVDIVTOUR 2013